Неделя е... И страшно ми е криво...-редакция: Мария Панайотова
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
Неделя е... И страшно ми е криво...
А помня как обичаше неделите.
Но в моята е дяволски мъгливо,
защото не привикнах аз с разделите.
Следобед е... Дойдох да те намеря.
Две плачещи очи във теб съм вперила.
Студено е...Пред снимката треперя,
тъй както никога не съм треперила.
Пустинно е... Днес някой друг си тръгва
и близките му с шепа пръст изпращат го.
Камбаната на гробищната църква
с плача си ще събуди даже спящите.
И някакъв "светец" припява глухо,
молитвеник разгърнал и възнасящ се.
В тъгата си едва ли те го чуват,
но мъката раздира ме със крясъци.
На "къщата" ти чукам. Как да вляза?
Мълчиш и гледаш тъжно от портрета си.
Жесток късмет съдбата ни беляза,
Животе, теб ли аз мечтах? Проклет да си!
Неделя е... Дойдох, за да остана...
Но ти не искаш да сме двама в гроба ти.
От плочата студено-огледална
очите ти със обич ми говорят.
velikataniki(Николина Милева)
Неделя е...и страшно ми е криво,
а помня как обичаше неделите,
но в моята е дяволски мъгливо...
така и не свикнах с разделите.
Следобед е и в снимката съм вперила
две плачещи очи, не, не моля остани...
В ръцете ти от малка затреперила,
искрата ми звездица се стопи.
Пустинно е... някой друг сега си тръгва
и гледам ближните зариват го с пръстта.
Душа в разцвета си окаяно посърва.
Горките...искат да я спрат от вечността.
А някакъв „светец” припява реквиема.
Молитвено разгръща книгата си пак
и всяка страница прелиства за последна.
Къде съм аз?... във мъката им се видях.
Леко накуцвам... май трябва да вляза .
Отсреща те гледа твоята стена.
Какъв „късмет”...съдбата ни беляза
една към друга във подземната тъма.
Неделя е...дойдох при теб да си почина,
а за разделите ще премълча, погледай ме,
че в плочата ти черно-бяла, огледална...
огледах се... и вече непрогледна е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
