17 дек. 2020 г., 00:46

Недочакалите

581 1 2

 

Някой те поглежда

някой те боли

със звездите нощем

не заспиваш ти.

 

Болката изричаш

страшно те гнети

всяка дума нож е

в твоите гърди.

 

Всяка мисъл тежка

чувството уби

как пропадаш лесно

в чуждите вини.

 

Смътната прокоба

зад гърба смърди

с подлост и невяра

с алчност и лъжи.

 

Светлото жадуваш

да те отрезви

и като спасител

да те утеши.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да стоим в светлината, която мрака не може да обземе. Другото е лутане и пропадане в живота, смърт преди смъртта. Благодаря, Младене!
  • Мечтата за светлото, което да е наш спасител и утешител, ни крепи на този свят.
    Запомнящ се финал на това хубаво стихотворение. Поздравявам те, Бояна!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...