16 июн. 2012 г., 22:50
Недооценен
Още малък ти повярва,
колко малко можеш ти!
От тогава ти си станал
смях в чуждите очи!
Все повтарят ти - "Не ставаш".
щом го кажат, те боли!
Как копнееш да докажеш
колко по-добър си ти!
Затова и често сменяш
свойто ново амплоа!
Да успееш да покажеш -
най-добър си на света!
Питам се защо го правиш,
кой целиш да убедиш?
Сам ти себе си залъгваш
и по грешен път вървиш!
Цял живот отчаян търсиш
в какво добър да си!
Как не можеш да намериш
някой да те оцени...
© Матей Константинов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Търсене му е майката, дори с риск за разпиляване!
Успех! -
Вярата в способностите се възпитава още от малко "пампайче". За комплексите и неувереността до 18 години отговорността е на родителите, после всеки сам я поема...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Жалко е само, че има можещи и недооценени, които са толкова объркани, че не намират най - силната си страна... А се страхуват от страничната оценка.
Поздравления за стиха!