Недооценен

Поэзия » Философская

1.2K 0 3

Още малък ти повярва,

колко малко можеш ти!

От тогава ти си станал

смях в чуждите очи!

Все повтарят ти - "Не ставаш".

щом го кажат, те боли!

Как копнееш да докажеш

колко по-добър си ти!

Затова и често сменяш

свойто ново амплоа!

Да успееш да покажеш -

най-добър си на света!

Питам се защо го правиш,

кой целиш да убедиш?

Сам ти себе си залъгваш

и по грешен път вървиш!

Цял живот отчаян търсиш

в какво добър да си!

Как не можеш да намериш

някой да те оцени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

luda_macka1 (Радосвета Петрова)

Харесах!
Жалко е само, че има можещи и недооценени, които са толкова объркани, че не намират най - силната си страна... А се страхуват от страничната оценка.
Поздравления за стиха!

2012-06-20T22:25:38+03:00
zefpet (Илко Карайчев)

Търсене му е майката, дори с риск за разпиляване!
Успех!

2012-06-17T14:03:07+03:00
Racheto1 (Таня Георгиева)

Вярата в способностите се възпитава още от малко "пампайче". За комплексите и неувереността до 18 години отговорността е на родителите, после всеки сам я поема...

2012-06-16T23:57:52+03:00