25 апр. 2024 г., 08:21

Недописаната притча 

  Поэзия » Любовная
165 3 2

НЕДОПИСАНАТА ПРИТЧА

Дълбока е нощта – като комин,
избълвал всички бесове от Ада.
Дъждът покри – сред охра и кармин,
с шеллакова глазура листопада.

Площадите от малкото градче
потъват в калните студени локви.
И без да дават никому отчет,
рибарите прибраха всички лодки.

С обърнати към тъмното очи,
ръждясват обръчите на тъгата.
И грях е – мисля, ако премълчим
разтърсващите химни на душата,

вилнялото безспирно тържество
на трепети, на сокове и думи,
прекрасния, непобедим възторг
от бликащите взривове на юни,

непозволили нито миг покой,
попречили в забравата да хлътна.
Благословен е нощният порой,
след който любовта ще е безсмъртна.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??