Недописаната притча

25.04.2024 г., 8:21 ч.

Поезия » Любовна

164 3 2

НЕДОПИСАНАТА ПРИТЧА

Дълбока е нощта – като комин,
избълвал всички бесове от Ада.
Дъждът покри – сред охра и кармин,
с шеллакова глазура листопада.

Площадите от малкото градче
потъват в калните студени локви.
И без да дават никому отчет,
рибарите прибраха всички лодки.

С обърнати към тъмното очи,
ръждясват обръчите на тъгата.
И грях е – мисля, ако премълчим
разтърсващите химни на душата,

вилнялото безспирно тържество
на трепети, на сокове и думи,
прекрасния, непобедим възторг
от бликащите взривове на юни,

непозволили нито миг покой,
попречили в забравата да хлътна.
Благословен е нощният порой,
след който любовта ще е безсмъртна.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Валери_Станков (Валери Станков)

2024-04-25T19:17:44+03:00

Цяла Варна е в неистова възхита от това стихотворно великолепие!
di_t (T.Т.)

2024-04-25T15:55:14+03:00

Вале, както винаги---чудесен стих!