Недописаната притча
НЕДОПИСАНАТА ПРИТЧА
Дълбока е нощта – като комин,
избълвал всички бесове от Ада.
Дъждът покри – сред охра и кармин,
с шеллакова глазура листопада.
Площадите от малкото градче
потъват в калните студени локви.
И без да дават никому отчет,
рибарите прибраха всички лодки.
С обърнати към тъмното очи,
ръждясват обръчите на тъгата.
И грях е – мисля, ако премълчим
разтърсващите химни на душата,
вилнялото безспирно тържество
на трепети, на сокове и думи,
прекрасния, непобедим възторг
от бликащите взривове на юни,
непозволили нито миг покой,
попречили в забравата да хлътна.
Благословен е нощният порой,
след който любовта ще е безсмъртна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
