24 янв. 2007 г., 02:23

НЕДОПИСАНИ ПЕСНИ

855 0 8
                                    НЕДОПИСАНИ ПЕСНИ

  Самата смърт не е тъй страшна, 
  колкото страхът, че предстои.
  Замислиш ли се, може и да е прекрасна -
  спасява те от всичките беди.
  Заспиваш и не се събуждаш вече,
  сънувайки най-дългия си сън,
  така си мислят, но ти отгоре гледаш
  как твойте стихове все още се четат.
  Как твойте песни някой още пее
  и чак тогава ще склопиш очи
  за вечен отдих и за таз почивка,
  що дълго чакал си след толкоз бурни дни.
  Не се страхувай, недописаните песни
  след тебе някой друг ще продължи,
  затуй се казва, щом те няма вече -
  във мир и във покой почивай ти!
  А може би след хиляди години
  в поет пак да се преродиш!
  Сега почивай и събирай сили -
  след хиляди години ще твориш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Лажова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...