НЕДОПИСАНИ ПЕСНИ
Самата смърт не е тъй страшна,
колкото страхът, че предстои.
Замислиш ли се, може и да е прекрасна -
спасява те от всичките беди.
Заспиваш и не се събуждаш вече,
сънувайки най-дългия си сън,
така си мислят, но ти отгоре гледаш
как твойте стихове все още се четат.
Как твойте песни някой още пее
и чак тогава ще склопиш очи
за вечен отдих и за таз почивка,
що дълго чакал си след толкоз бурни дни.
Не се страхувай, недописаните песни
след тебе някой друг ще продължи,
затуй се казва, щом те няма вече -
във мир и във покой почивай ти!
А може би след хиляди години
в поет пак да се преродиш!
Сега почивай и събирай сили -
след хиляди години ще твориш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлана Лажова Все права защищены