Jan 24, 2007, 2:23 AM

НЕДОПИСАНИ ПЕСНИ

  Poetry
857 0 8
                                    НЕДОПИСАНИ ПЕСНИ

  Самата смърт не е тъй страшна, 
  колкото страхът, че предстои.
  Замислиш ли се, може и да е прекрасна -
  спасява те от всичките беди.
  Заспиваш и не се събуждаш вече,
  сънувайки най-дългия си сън,
  така си мислят, но ти отгоре гледаш
  как твойте стихове все още се четат.
  Как твойте песни някой още пее
  и чак тогава ще склопиш очи
  за вечен отдих и за таз почивка,
  що дълго чакал си след толкоз бурни дни.
  Не се страхувай, недописаните песни
  след тебе някой друг ще продължи,
  затуй се казва, щом те няма вече -
  във мир и във покой почивай ти!
  А може би след хиляди години
  в поет пак да се преродиш!
  Сега почивай и събирай сили -
  след хиляди години ще твориш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Лажова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...