НЕДОПИСАНИ ПЕСНИ
Самата смърт не е тъй страшна,
колкото страхът, че предстои.
Замислиш ли се, може и да е прекрасна -
спасява те от всичките беди.
Заспиваш и не се събуждаш вече,
сънувайки най-дългия си сън,
така си мислят, но ти отгоре гледаш
как твойте стихове все още се четат.
Как твойте песни някой още пее
и чак тогава ще склопиш очи
за вечен отдих и за таз почивка, ...