24.01.2007 г., 2:23

НЕДОПИСАНИ ПЕСНИ

856 0 8
                                    НЕДОПИСАНИ ПЕСНИ

  Самата смърт не е тъй страшна, 
  колкото страхът, че предстои.
  Замислиш ли се, може и да е прекрасна -
  спасява те от всичките беди.
  Заспиваш и не се събуждаш вече,
  сънувайки най-дългия си сън,
  така си мислят, но ти отгоре гледаш
  как твойте стихове все още се четат.
  Как твойте песни някой още пее
  и чак тогава ще склопиш очи
  за вечен отдих и за таз почивка,
  що дълго чакал си след толкоз бурни дни.
  Не се страхувай, недописаните песни
  след тебе някой друг ще продължи,
  затуй се казва, щом те няма вече -
  във мир и във покой почивай ти!
  А може би след хиляди години
  в поет пак да се преродиш!
  Сега почивай и събирай сили -
  след хиляди години ще твориш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...