LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
13 мая 2006 г., 00:56

Недосегаема 

  Поэзия
1007 0 7
Ти дойде една вечер при мен
и сърцето си носеше в шепи.
Постави го пред нозете ми там,
а в замяна поиска мъничко обич.

Обич ли каза? - изсмях му се аз.
Обич ли? Ха! - имаш грешка човече.
Обичта ми,чуй страннико - рекох му пак,
- на друг по-велик от теб ще даря.

Луната аз искам... луната...
А не твоето тленно сърце. -
Вдигнах крак и сърцето му стъпках,
любовта му в пепел превърнах.

Не мина се много и ето,
яви се пред мен... АДОНИС.
Със сини като морето зеници
и коси по-черни от най-черната нощ.

В миг пленница станах и в нозете му паднах,
молеща, просеща зрънце любов,
но той вдигна глава и отмина нататък,
не извърна и поглед назад.

И тогава си спомних за тебе,
за болката в твойте очи,
тръгнах прошка от тебе да искам,
но късно бе вече... уви.

© Росица Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??