24 мая 2008 г., 22:21

Недосегаемите

1.3K 1 12
* Писмо до една приятелка

Няма да се предаваме, мила!
Няма!..
Така ще си умрем -
с гордо вдигнати брадички...
Прави ще легнем, скъпата ми!
И земята ще се уплаши да ни покрие!
Ще стърчим дръзки и усмихнати от дупките,
а времето ще ни заобикаля страхливо,
мамка му!
До някое пришествие... до края... до когато!..
Ще летим,
ще се реем и
ще си бъдем ние...
Напук на всичката лайняност на битието
и небитието!:)
Ще седим там, долу, и ще си говорим,
ще изравяме забравени цигари по джобовете,
ще философстваме,
ще рецитираме поезия,
ще мечтаем в дактили,
а небето ще се навежда да чуе какво си говорим.
Защото... иначе не можем...
Не можем!
И ще плачем!:(
Когато и колкото си искаме!
Нали?
Пък ако ще...
да поплава в сълзи светът,
да се разкиха,
да се пресоли, неговата кожа!...
Няма да си крием под душа мокрите лица!
Ще му се изплачем право в гуреливото лице...
И няма да се предадем!
Нали, мила?
Нали няма?:)
Защото ние просто...
Ние не можем иначе...

Аз

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така трябва!
    Браво!
  • Наистина е до приятелка това писмо и връзката е кармична...
    Поздрав, Рег!
  • Интересно... и много силно!
  • недосегаемите...

  • Ние не можем иначе...

    Аз
    ____________________________
    Кълбовидната мълния е материя, която има разум.
    Физичните закони отричат съществуването и...но въпреки това тя - съществува
    И може би наистина мисли…
    ___________________________________________________
    И АЗ Регина !!!
    Благодаря за този текст!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...