24.05.2008 г., 22:21

Недосегаемите

1.3K 1 12
* Писмо до една приятелка

Няма да се предаваме, мила!
Няма!..
Така ще си умрем -
с гордо вдигнати брадички...
Прави ще легнем, скъпата ми!
И земята ще се уплаши да ни покрие!
Ще стърчим дръзки и усмихнати от дупките,
а времето ще ни заобикаля страхливо,
мамка му!
До някое пришествие... до края... до когато!..
Ще летим,
ще се реем и
ще си бъдем ние...
Напук на всичката лайняност на битието
и небитието!:)
Ще седим там, долу, и ще си говорим,
ще изравяме забравени цигари по джобовете,
ще философстваме,
ще рецитираме поезия,
ще мечтаем в дактили,
а небето ще се навежда да чуе какво си говорим.
Защото... иначе не можем...
Не можем!
И ще плачем!:(
Когато и колкото си искаме!
Нали?
Пък ако ще...
да поплава в сълзи светът,
да се разкиха,
да се пресоли, неговата кожа!...
Няма да си крием под душа мокрите лица!
Ще му се изплачем право в гуреливото лице...
И няма да се предадем!
Нали, мила?
Нали няма?:)
Защото ние просто...
Ние не можем иначе...

Аз

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така трябва!
    Браво!
  • Наистина е до приятелка това писмо и връзката е кармична...
    Поздрав, Рег!
  • Интересно... и много силно!
  • недосегаемите...

  • Ние не можем иначе...

    Аз
    ____________________________
    Кълбовидната мълния е материя, която има разум.
    Физичните закони отричат съществуването и...но въпреки това тя - съществува
    И може би наистина мисли…
    ___________________________________________________
    И АЗ Регина !!!
    Благодаря за този текст!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...