Регина (Радост Даскалова)
374 1425
24.05.2008 г., 22:21 ч.

Недосегаемите 

  Поезия » Бели стихове
1039 1 12
* Писмо до една приятелка

Няма да се предаваме, мила!
Няма!..
Така ще си умрем -
с гордо вдигнати брадички...
Прави ще легнем, скъпата ми!
И земята ще се уплаши да ни покрие!
Ще стърчим дръзки и усмихнати от дупките,
а времето ще ни заобикаля страхливо,
мамка му!
До някое пришествие... до края... до когато!..
Ще летим,
ще се реем и
ще си бъдем ние...
Напук на всичката лайняност на битието
и небитието!:)
Ще седим там, долу, и ще си говорим,
ще изравяме забравени цигари по джобовете,
ще философстваме,
ще рецитираме поезия,
ще мечтаем в дактили,
а небето ще се навежда да чуе какво си говорим.
Защото... иначе не можем...
Не можем!
И ще плачем!:(
Когато и колкото си искаме!
Нали?
Пък ако ще...
да поплава в сълзи светът,
да се разкиха,
да се пресоли, неговата кожа!...
Няма да си крием под душа мокрите лица!
Ще му се изплачем право в гуреливото лице...
И няма да се предадем!
Нали, мила?
Нали няма?:)
Защото ние просто...
Ние не можем иначе...

Аз

© Радост Даскалова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??