24.05.2008 г., 22:21

Недосегаемите

1.3K 1 12
* Писмо до една приятелка

Няма да се предаваме, мила!
Няма!..
Така ще си умрем -
с гордо вдигнати брадички...
Прави ще легнем, скъпата ми!
И земята ще се уплаши да ни покрие!
Ще стърчим дръзки и усмихнати от дупките,
а времето ще ни заобикаля страхливо,
мамка му!
До някое пришествие... до края... до когато!..
Ще летим,
ще се реем и
ще си бъдем ние...
Напук на всичката лайняност на битието
и небитието!:)
Ще седим там, долу, и ще си говорим,
ще изравяме забравени цигари по джобовете,
ще философстваме,
ще рецитираме поезия,
ще мечтаем в дактили,
а небето ще се навежда да чуе какво си говорим.
Защото... иначе не можем...
Не можем!
И ще плачем!:(
Когато и колкото си искаме!
Нали?
Пък ако ще...
да поплава в сълзи светът,
да се разкиха,
да се пресоли, неговата кожа!...
Няма да си крием под душа мокрите лица!
Ще му се изплачем право в гуреливото лице...
И няма да се предадем!
Нали, мила?
Нали няма?:)
Защото ние просто...
Ние не можем иначе...

Аз

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така трябва!
    Браво!
  • Наистина е до приятелка това писмо и връзката е кармична...
    Поздрав, Рег!
  • Интересно... и много силно!
  • недосегаемите...

  • Ние не можем иначе...

    Аз
    ____________________________
    Кълбовидната мълния е материя, която има разум.
    Физичните закони отричат съществуването и...но въпреки това тя - съществува
    И може би наистина мисли…
    ___________________________________________________
    И АЗ Регина !!!
    Благодаря за този текст!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...