Понякога не стига вятърът в косите ми...

и слънцето не сгрява скованата от студ душа,

понякога далече са мечтите ми...

на хиляди, и милион и една сълза...

Понякога не стига прошката, за да превърне този ад в рай,

понякога не са достатъчни и строфите..

откриващи повърхностния пласт от много, знай!

Понякога не е достатъчно да искаш

и не е достатъчно да бъдем с теб добри...

Но никога не е достатъчно...

и от малко обич най-много знам боли...

А духа вятърът...и буря в мен гори,

разкрих се цялата..светът се промени...

понякога съм щастие, друг път съм черната  тъга...

наполовина цяла, наполовина празна-без душа.

Я.К