Oct 9, 2021, 11:30 AM

Недостиг на любов

  Poetry » Love
620 0 0

Понякога не стига вятърът в косите ми...

и слънцето не сгрява скованата от студ душа,

понякога далече са мечтите ми...

на хиляди, и милион и една сълза...

Понякога не стига прошката, за да превърне този ад в рай,

понякога не са достатъчни и строфите..

откриващи повърхностния пласт от много, знай!

Понякога не е достатъчно да искаш

и не е достатъчно да бъдем с теб добри...

Но никога не е достатъчно...

и от малко обич най-много знам боли...

А духа вятърът...и буря в мен гори,

разкрих се цялата..светът се промени...

понякога съм щастие, друг път съм черната  тъга...

наполовина цяла, наполовина празна-без душа.

Я.К

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yana All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...