Понякога не стига вятърът в косите ми...
и слънцето не сгрява скованата от студ душа,
понякога далече са мечтите ми...
на хиляди, и милион и една сълза...
Понякога не стига прошката, за да превърне този ад в рай,
понякога не са достатъчни и строфите..
откриващи повърхностния пласт от много, знай!
Понякога не е достатъчно да искаш
и не е достатъчно да бъдем с теб добри...
Но никога не е достатъчно...
и от малко обич най-много знам боли...
А духа вятърът...и буря в мен гори,
разкрих се цялата..светът се промени...
понякога съм щастие, друг път съм черната тъга...
наполовина цяла, наполовина празна-без душа.
Я.К
© Yana Всички права запазени