17 февр. 2015 г., 11:12

Недостигнатият връх

1K 0 1

Събуди се след кратък и неспокоен сън,

разтърка очи, прозя се и отново  се почувства зле.

Не бе от времето, напротив – прекрасно бе навън

но от няколко седмици, даже месец, живееше как да е.

 

Прехранваше се с писане, ту на разкази, ту на стихотворения,

изкарваше достатъчно и за двамата. От нея той черпеше вдъхновение,

нямаха много, живееха скромно, но не в немотия,

обичаха се, мечтаеха заедно и все си повтаряха „Един ден и ние”.

 

Започна  да пише роман. Влагаше душа и сърце в редовете.

Създаваше най-доброто си творение. Бе чел много и знаеше,

че това, което създава е  ужасно добро, че ще стигне до върховете.

Когато се измореше или не му идваше мисъл, поглеждаше към нея и

писането отново вървеше.

 

Един ден вдъхновението му си тръгна. Не виждало бъдеще с него

съжалявало: „С времето още повече ще се отчуждим”.

И никакъв разказ, никакво стихотворение вече нямаше значение.

Кой да предположи, че продължението било „Един ден и ние ще се разделим”?

 

Събуди се, прелисти недописания роман, направи си кафе,

изпука пръсти, написа дума, задраска я, започна да чете,

но не се получаваше, колкото и да опитваше

мисълта не идваше, сякаш нещо я спираше.

 

Заряза писането, облече се и излезе.

Навън си беше прекрасно, време-мечта,

но той не усещаше, бе потънал в мислите  си за нея.

Едно и също всеки ден от около месец, сами разберете колко специална бе тя.

 

 Романът си остана недописан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Харви Дент Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Може би романът ще бъде дописан,
    когато има нова вдъхновителка.
    Не разбирам много, но това което прочетох
    мисля,че не е точно поезия,
    но иначе като смисъл и съдържание ми хареса.
    Поздрави, Васил.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...