Събуди се след кратък и неспокоен сън,
разтърка очи, прозя се и отново се почувства зле.
Не бе от времето, напротив – прекрасно бе навън
но от няколко седмици, даже месец, живееше как да е.
Прехранваше се с писане, ту на разкази, ту на стихотворения,
изкарваше достатъчно и за двамата. От нея той черпеше вдъхновение,
нямаха много, живееха скромно, но не в немотия,
обичаха се, мечтаеха заедно и все си повтаряха „Един ден и ние”.
Започна да пише роман. Влагаше душа и сърце в редовете.
Създаваше най-доброто си творение. Бе чел много и знаеше,
че това, което създава е ужасно добро, че ще стигне до върховете.
Когато се измореше или не му идваше мисъл, поглеждаше към нея и ...