27 дек. 2017 г., 11:00

Недоумение

779 0 6

В кръчмето до нас запознах се

с възпълен човек – на години,

с брада, бил пътувал навсякъде...

Премеждие той сподели ми:

 

 - След път денонощен из преспите,

във стая уютна попаднах.

Стопанката мило посрещна ме,

дори ми предложи да хапна.

 

Усетил мерак и мъжественост,

коварно среднощ я нападнах.

Не се изненада, естествено –

с готовност в ръцете ми падна.

 

Но щом се обади алармата

на моята болна простата

и кротко попитах за банята,

изхвърли ме с гняв през вратата.

 

Геройски запазих мълчание,

но що се разлюти змията?

Нали тя ми писа желание:

„Любов със чужд мъж пред елхата.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дунеловски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...