27 dic 2017, 11:00

Недоумение

778 0 6

В кръчмето до нас запознах се

с възпълен човек – на години,

с брада, бил пътувал навсякъде...

Премеждие той сподели ми:

 

 - След път денонощен из преспите,

във стая уютна попаднах.

Стопанката мило посрещна ме,

дори ми предложи да хапна.

 

Усетил мерак и мъжественост,

коварно среднощ я нападнах.

Не се изненада, естествено –

с готовност в ръцете ми падна.

 

Но щом се обади алармата

на моята болна простата

и кротко попитах за банята,

изхвърли ме с гняв през вратата.

 

Геройски запазих мълчание,

но що се разлюти змията?

Нали тя ми писа желание:

„Любов със чужд мъж пред елхата.”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Дунеловски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...