В кръчмето до нас запознах се
с възпълен човек – на години,
с брада, бил пътувал навсякъде...
Премеждие той сподели ми:
- След път денонощен из преспите,
във стая уютна попаднах.
Стопанката мило посрещна ме,
дори ми предложи да хапна.
Усетил мерак и мъжественост,
коварно среднощ я нападнах.
Не се изненада, естествено –
с готовност в ръцете ми падна.
Но щом се обади алармата
на моята болна простата
и кротко попитах за банята,
изхвърли ме с гняв през вратата.
Геройски запазих мълчание,
но що се разлюти змията?
Нали тя ми писа желание:
„Любов със чужд мъж пред елхата.”
© Димитър Дунеловски Всички права запазени