27.12.2017 г., 11:00

Недоумение

777 0 6

В кръчмето до нас запознах се

с възпълен човек – на години,

с брада, бил пътувал навсякъде...

Премеждие той сподели ми:

 

 - След път денонощен из преспите,

във стая уютна попаднах.

Стопанката мило посрещна ме,

дори ми предложи да хапна.

 

Усетил мерак и мъжественост,

коварно среднощ я нападнах.

Не се изненада, естествено –

с готовност в ръцете ми падна.

 

Но щом се обади алармата

на моята болна простата

и кротко попитах за банята,

изхвърли ме с гняв през вратата.

 

Геройски запазих мълчание,

но що се разлюти змията?

Нали тя ми писа желание:

„Любов със чужд мъж пред елхата.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...