Dec 27, 2017, 11:00 AM

Недоумение 

  Poetry » Humour
602 0 6

В кръчмето до нас запознах се

с възпълен човек – на години,

с брада, бил пътувал навсякъде...

Премеждие той сподели ми:

 

 - След път денонощен из преспите,

във стая уютна попаднах.

Стопанката мило посрещна ме,

дори ми предложи да хапна.

 

Усетил мерак и мъжественост,

коварно среднощ я нападнах.

Не се изненада, естествено –

с готовност в ръцете ми падна.

 

Но щом се обади алармата

на моята болна простата

и кротко попитах за банята,

изхвърли ме с гняв през вратата.

 

Геройски запазих мълчание,

но що се разлюти змията?

Нали тя ми писа желание:

„Любов със чужд мъж пред елхата.”

© Димитър Дунеловски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??