Dec 27, 2017, 11:00 AM

Недоумение

783 0 6

В кръчмето до нас запознах се

с възпълен човек – на години,

с брада, бил пътувал навсякъде...

Премеждие той сподели ми:

 

 - След път денонощен из преспите,

във стая уютна попаднах.

Стопанката мило посрещна ме,

дори ми предложи да хапна.

 

Усетил мерак и мъжественост,

коварно среднощ я нападнах.

Не се изненада, естествено –

с готовност в ръцете ми падна.

 

Но щом се обади алармата

на моята болна простата

и кротко попитах за банята,

изхвърли ме с гняв през вратата.

 

Геройски запазих мълчание,

но що се разлюти змията?

Нали тя ми писа желание:

„Любов със чужд мъж пред елхата.”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Дунеловски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...