9 дек. 2006 г., 21:18

Недовършена

Поэзия

795 0 6

Мечтая и се боря
за щастие, изградено
от самата мен.
Няма пречки и
прегради пред мен -
всичко пред себе си
руша, но постигам
целта.

Озовавам се в
пуст замък от
разкош, а сълзите
ми замръзват от
студа в сърцето ми.
Мисля си, че имам
всичко, ала всъщност
единственото, което
имам е самотата.

Нужна ми е само
истинска любов -
един човек, който
да е до мен, да ми
покаже истинската
красота на живота.
Ще остана аз
недовършена, докато
не го срещна някой ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kity (Людмила Нилсън)

Поздрави за стиха!!! Вярвай го!

2006-12-10T09:48:02+02:00
bluenight (Синя )

В щастието ни винаги има още някой! Браво!

2006-12-10T09:34:57+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

самотата е точно такъв замък!браво!

2006-12-10T03:24:55+02:00
SKY (София Русева)

Благодаря за обективните ви коментари.Оценявам положителната ви критика и притеснения. Нека уточня, че съм заела позицията на героиня и всичко,което в момента чувствам, е изразено в последния стих. Просто опит да се превъплътя в друго,непознато лице ... без Любовта оставаме недовършени.

2006-12-09T23:22:41+02:00
thefarthestshore (Симона)

Любовта е случайност,а не цел на живота.Животът не може да мине беэ тази случайност,но не трябва да я търси.
Някой ден лябовта ще почука и на твоята врата.
Много е красиво!

2006-12-09T21:55:59+02:00