9 dic 2006, 21:18

Недовършена

  Poesía
794 0 6
Мечтая и се боря
за щастие, изградено
от самата мен.
Няма пречки и
прегради пред мен -
всичко пред себе си
руша, но постигам
целта.

Озовавам се в
пуст замък от
разкош, а сълзите
ми замръзват от
студа в сърцето ми.
Мисля си, че имам
всичко, ала всъщност
единственото, което
имам е самотата.

Нужна ми е само
истинска любов - 
един човек, който
да е до мен, да ми
покаже истинската
красота на живота.
Ще остана аз
недовършена, докато
не го срещна някой ден. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за стиха!!! Вярвай го!
  • В щастието ни винаги има още някой! Браво!
  • самотата е точно такъв замък!браво!
  • Благодаря за обективните ви коментари.Оценявам положителната ви критика и притеснения. Нека уточня, че съм заела позицията на героиня и всичко,което в момента чувствам, е изразено в последния стих. Просто опит да се превъплътя в друго,непознато лице ... без Любовта оставаме недовършени.
  • Любовта е случайност,а не цел на живота.Животът не може да мине беэ тази случайност,но не трябва да я търси.
    Някой ден лябовта ще почука и на твоята врата.
    Много е красиво!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...