9 dic 2006, 21:18

Недовършена 

  Poesía
628 0 6
Мечтая и се боря
за щастие, изградено
от самата мен.
Няма пречки и
прегради пред мен -
всичко пред себе си
руша, но постигам
целта.

Озовавам се в
пуст замък от
разкош, а сълзите
ми замръзват от
студа в сърцето ми.
Мисля си, че имам
всичко, ала всъщност
единственото, което
имам е самотата.

Нужна ми е само
истинска любов - 
един човек, който
да е до мен, да ми
покаже истинската
красота на живота.
Ще остана аз
недовършена, докато
не го срещна някой ден. 

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави за стиха!!! Вярвай го!
  • В щастието ни винаги има още някой! Браво!
  • самотата е точно такъв замък!браво!
  • Благодаря за обективните ви коментари.Оценявам положителната ви критика и притеснения. Нека уточня, че съм заела позицията на героиня и всичко,което в момента чувствам, е изразено в последния стих. Просто опит да се превъплътя в друго,непознато лице ... без Любовта оставаме недовършени.
  • Любовта е случайност,а не цел на живота.Животът не може да мине беэ тази случайност,но не трябва да я търси.
    Някой ден лябовта ще почука и на твоята врата.
    Много е красиво!
  • Ще го срещнеш!
Propuestas
: ??:??