9.12.2006 г., 21:18

Недовършена

Поезия

793 0 6

Мечтая и се боря
за щастие, изградено
от самата мен.
Няма пречки и
прегради пред мен -
всичко пред себе си
руша, но постигам
целта.

Озовавам се в
пуст замък от
разкош, а сълзите
ми замръзват от
студа в сърцето ми.
Мисля си, че имам
всичко, ала всъщност
единственото, което
имам е самотата.

Нужна ми е само
истинска любов -
един човек, който
да е до мен, да ми
покаже истинската
красота на живота.
Ще остана аз
недовършена, докато
не го срещна някой ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

kity (Людмила Нилсън)

Поздрави за стиха!!! Вярвай го!

2006-12-10T09:48:02+02:00
bluenight (Синя )

В щастието ни винаги има още някой! Браво!

2006-12-10T09:34:57+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

самотата е точно такъв замък!браво!

2006-12-10T03:24:55+02:00
SKY (София Русева)

Благодаря за обективните ви коментари.Оценявам положителната ви критика и притеснения. Нека уточня, че съм заела позицията на героиня и всичко,което в момента чувствам, е изразено в последния стих. Просто опит да се превъплътя в друго,непознато лице ... без Любовта оставаме недовършени.

2006-12-09T23:22:41+02:00
thefarthestshore (Симона)

Любовта е случайност,а не цел на живота.Животът не може да мине беэ тази случайност,но не трябва да я търси.
Някой ден лябовта ще почука и на твоята врата.
Много е красиво!

2006-12-09T21:55:59+02:00