3 дек. 2006 г., 20:51  

Недовършена мисъл

808 0 5

Земята, е едно цяло.

Земята, е неделима частица.

За някои, тя е зърно зряло,

от жълта и натежала пшеница.

 

За други, безкрайна е градска алея

с красиви градинки от нежни цветя.

За трети пък, срамна е гонорея,

красиво прихваната в зелени поля.

 

Един я вижда, като тепсия.

Втори доказва, че е кълбо.

Има мнение, че от Месия,

тя е създадена, но за добро...


Или пък лошо – истини много,

всеки за своята твърдо държи.

За мене, земята е мерено слово.

За тебе, роман е пък – може би!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...