Dec 3, 2006, 8:51 PM  

Недовършена мисъл

  Poetry
805 0 5

Земята, е едно цяло.

Земята, е неделима частица.

За някои, тя е зърно зряло,

от жълта и натежала пшеница.

 

За други, безкрайна е градска алея

с красиви градинки от нежни цветя.

За трети пък, срамна е гонорея,

красиво прихваната в зелени поля.

 

Един я вижда, като тепсия.

Втори доказва, че е кълбо.

Има мнение, че от Месия,

тя е създадена, но за добро...


Или пък лошо – истини много,

всеки за своята твърдо държи.

За мене, земята е мерено слово.

За тебе, роман е пък – може би!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...