3 dic 2006, 20:51  

Недовършена мисъл

  Poesía
811 0 5

Земята, е едно цяло.

Земята, е неделима частица.

За някои, тя е зърно зряло,

от жълта и натежала пшеница.

 

За други, безкрайна е градска алея

с красиви градинки от нежни цветя.

За трети пък, срамна е гонорея,

красиво прихваната в зелени поля.

 

Един я вижда, като тепсия.

Втори доказва, че е кълбо.

Има мнение, че от Месия,

тя е създадена, но за добро...


Или пък лошо – истини много,

всеки за своята твърдо държи.

За мене, земята е мерено слово.

За тебе, роман е пък – може би!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...