21 янв. 2008 г., 20:05

Недовършена приказка

953 0 10
Приказки чел съм и мога добре да разказвам.
Често ме търсят в махалата деца.
Бъркам в сърцето и почвам, която съм хванал.
Даже веднъж си измислих такава една:
Зима студена била. Тишината разкъсвала мрака.
Вълк единак към Луната се зъбил и вил.
Малка къщурка, в която до печката чакало
младо момиче... Сюжет за истински филм.
А през стъклата надничали бели снежинки.
Вятър се вмъквал през кюнците в стаята чак.
А пък момичето стискало няколко снимки.
И се страхувало то от среднощния мрак.
Някой почукал различно от бялата зима.
Вятърът стихнал. Вълкът дори онемял.
Вратата проскърцала, от самотата изстинала,
и момък снажен като Слънце на прага изгрял.
И засияло във стаята, сякаш е пролет.
Сърцата - бенгалски огньове, пилели искри...
Тишината засипала белите спомени
и реалният ден, омагьосан, отворил очи...
Децата ме гледат, а усмивките парят сърцето.
Недовършена приказка искат за другия път...
Колко малко е нужно да усмихне детето!...
Във финала понякога дебне страхът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Със сигурност не само децата обичат твоите приказки, Вальо! Страхотен разказвач си! Поздравления за красивата приказка!
  • Приказката ти, Валентин е изключително хубава.
    Моите поздравления.
  • Чуден разказвач си, Вальо!
    Усмихваш не само децата
  • Редовете са подредени изкусно, увлече ме първия още...
    Поздрави!
  • Колко малко е нужно да усмихне детето!...
    Във финала понякога дебне страхът.
    !!! А приказката е чудна!!!!
    Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...