21 янв. 2008 г., 20:05

Недовършена приказка

960 0 10
Приказки чел съм и мога добре да разказвам.
Често ме търсят в махалата деца.
Бъркам в сърцето и почвам, която съм хванал.
Даже веднъж си измислих такава една:
Зима студена била. Тишината разкъсвала мрака.
Вълк единак към Луната се зъбил и вил.
Малка къщурка, в която до печката чакало
младо момиче... Сюжет за истински филм.
А през стъклата надничали бели снежинки.
Вятър се вмъквал през кюнците в стаята чак.
А пък момичето стискало няколко снимки.
И се страхувало то от среднощния мрак.
Някой почукал различно от бялата зима.
Вятърът стихнал. Вълкът дори онемял.
Вратата проскърцала, от самотата изстинала,
и момък снажен като Слънце на прага изгрял.
И засияло във стаята, сякаш е пролет.
Сърцата - бенгалски огньове, пилели искри...
Тишината засипала белите спомени
и реалният ден, омагьосан, отворил очи...
Децата ме гледат, а усмивките парят сърцето.
Недовършена приказка искат за другия път...
Колко малко е нужно да усмихне детето!...
Във финала понякога дебне страхът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Със сигурност не само децата обичат твоите приказки, Вальо! Страхотен разказвач си! Поздравления за красивата приказка!
  • Приказката ти, Валентин е изключително хубава.
    Моите поздравления.
  • Чуден разказвач си, Вальо!
    Усмихваш не само децата
  • Редовете са подредени изкусно, увлече ме първия още...
    Поздрави!
  • Колко малко е нужно да усмихне детето!...
    Във финала понякога дебне страхът.
    !!! А приказката е чудна!!!!
    Поздравления!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...