21.01.2008 г., 20:05

Недовършена приказка

956 0 10
Приказки чел съм и мога добре да разказвам.
Често ме търсят в махалата деца.
Бъркам в сърцето и почвам, която съм хванал.
Даже веднъж си измислих такава една:
Зима студена била. Тишината разкъсвала мрака.
Вълк единак към Луната се зъбил и вил.
Малка къщурка, в която до печката чакало
младо момиче... Сюжет за истински филм.
А през стъклата надничали бели снежинки.
Вятър се вмъквал през кюнците в стаята чак.
А пък момичето стискало няколко снимки.
И се страхувало то от среднощния мрак.
Някой почукал различно от бялата зима.
Вятърът стихнал. Вълкът дори онемял.
Вратата проскърцала, от самотата изстинала,
и момък снажен като Слънце на прага изгрял.
И засияло във стаята, сякаш е пролет.
Сърцата - бенгалски огньове, пилели искри...
Тишината засипала белите спомени
и реалният ден, омагьосан, отворил очи...
Децата ме гледат, а усмивките парят сърцето.
Недовършена приказка искат за другия път...
Колко малко е нужно да усмихне детето!...
Във финала понякога дебне страхът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Със сигурност не само децата обичат твоите приказки, Вальо! Страхотен разказвач си! Поздравления за красивата приказка!
  • Приказката ти, Валентин е изключително хубава.
    Моите поздравления.
  • Чуден разказвач си, Вальо!
    Усмихваш не само децата
  • Редовете са подредени изкусно, увлече ме първия още...
    Поздрави!
  • Колко малко е нужно да усмихне детето!...
    Във финала понякога дебне страхът.
    !!! А приказката е чудна!!!!
    Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...