14 мар. 2007 г., 18:25

НЕДОВЪРШЕНО 

  Поэзия
588 0 9

Пътеката, по която някога уверено вървях,
сега е само ивица от отминали копнежи.
И вятърът в сърцето ми, остарял и драг,
разплита плитка от изгубени надежди.

Обръщам се. Една раздяла се усмихва,
протегнала във времето ръка.
Изгубих свята обич, а толкова я исках
и до себе си копнеех да я задържа...
                                     
                                  Но не успях...

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??