НЕДОВЪРШЕНО
Пътеката, по която някога уверено вървях,
сега е само ивица от отминали копнежи.
И вятърът в сърцето ми, остарял и драг,
разплита плитка от изгубени надежди.
Обръщам се. Една раздяла се усмихва,
протегнала във времето ръка.
Изгубих свята обич, а толкова я исках
и до себе си копнеех да я задържа...
Но не успях...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
