Пътеката, по която някога уверено вървях,
сега е само ивица от отминали копнежи.
И вятърът в сърцето ми, остарял и драг,
разплита плитка от изгубени надежди.
Обръщам се. Една раздяла се усмихва,
протегнала във времето ръка.
Изгубих свята обич, а толкова я исках
и до себе си копнеех да я задържа...
Но не успях...
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
