Пътеката, по която някога уверено вървях,
сега е само ивица от отминали копнежи.
И вятърът в сърцето ми, остарял и драг,
разплита плитка от изгубени надежди.
Обръщам се. Една раздяла се усмихва,
протегнала във времето ръка.
Изгубих свята обич, а толкова я исках
и до себе си копнеех да я задържа...
Но не успях...
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
