Мъка тегне в песен недопята
клас жадува нива незасята,
блян бленуван - пътища далечни -
отлетяха страстите сърдечни...
Спомен скъп - любов неизживяна,
шепа сол е във кървяща рана...
Гост гостува - срещам самотата,
с чаша сълзи черпя пак тъгата...
Ласки чака хладната постеля,
сам ще бъда тази нощ във нея...
Чувства жарки - слана ги попари
във сърцето не горят пожари...
Сън не идва - утрото настава,
мисли - птици, вятър разпилява...
И се моля - вий я навестете
вест добра, дано, ми донесете...
Любомир Попов
© Любомир Попов Все права защищены
Петя, Votre visite m'a touchee, j'en suis reconnaissant!