May 14, 2016, 12:02 AM  

Недовършено

  Poetry » Love
714 1 14

Мъка тегне в песен недопята

клас жадува нива незасята,

блян бленуван - пътища далечни -

отлетяха  страстите сърдечни...

 

Спомен скъп - любов неизживяна,

шепа сол е във кървяща рана...

Гост гостува - срещам самотата,

с чаша сълзи черпя пак тъгата...

 

Ласки чака хладната постеля,

сам ще бъда тази нощ във нея...

Чувства жарки - слана ги попари

във сърцето не горят пожари...

 

Сън не идва - утрото настава,

мисли - птици, вятър разпилява...

И се моля - вий я навестете

вест добра, дано, ми донесете...

 

 

Любомир Попов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...