Недъждовно
Хладен дъжд рисува боязливо
утро върху потните стъкла.
Не дъждовно, някак си сълзливо
този град осъмва за света.
Улиците дишат учестено
с пулса на нервозните коли.
Стъпките се губят възмутено,
пуснеш ли ги. Сякаш са игли.
Свило се е скърпено небето -
празната кесия на бедняк.
Този град е сцена без либрето,
мокър и подразнен котарак.
Сплели са се клаксони и мисли
в шумно-онемяла самота...
Странно! Тротоарите са чисти,
даже да се крият под калта.
Есенните погледи блуждаят.
Кестените завистно мълчат.
Само светофарите мечтаят -
миг един, във който да заспят.
Тъмното промъква се лениво.
Фаровете сякаш са слънца!
Не дъждовно, някак си красиво
този град се слива с вечерта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепа Петрунова Все права защищены
