12.11.2011 г., 15:17 ч.

Недъждовно 

  Поезия » Пейзажна
989 0 20

Хладен дъжд рисува боязливо
утро върху потните стъкла.
Не дъждовно, някак си сълзливо
този град осъмва за света.
Улиците дишат учестено
с пулса на нервозните коли.
Стъпките се губят възмутено,
пуснеш ли ги. Сякаш са игли.
Свило се е скърпено небето -
празната кесия на бедняк.
Този град е сцена без либрето,
мокър и подразнен котарак.
Сплели са се клаксони и мисли
в шумно-онемяла самота...
Странно! Тротоарите са чисти,
даже да се крият под калта.
Есенните погледи блуждаят.
Кестените завистно мълчат.
Само светофарите мечтаят -
миг един, във който да заспят.
Тъмното промъква се лениво.
Фаровете сякаш са слънца!
Не дъждовно, някак си красиво
този град се слива с вечерта.

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??