14 янв. 2011 г., 07:55

Нефертити

725 0 9

С молива на стандартен лист

сама ръката ми положи

контур на зароден ескиз -

мъглив, неясен и тревожен.

 

Какво ли ще излезе тук,

щом тя преди ума ме води?

Оставих я, ей тъй, напук

на логика и норми строги.

 

Накрая нищо не разбрах

от ребусните ù графити,

но по вълните на екстаз

в мъгла изплува... Нефертити.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато умен,води умен,се получава невероятна комбинация
    Красив стих!Хареса ми!
  • Искала е нещо да ти каже. Дано си го разбрал...
  • В този стих има много вътрешна топлина.макар и кодирана. Дано е я почувствала и... "Нефертити"
    А за автора какво...? Ами... не клакьорски, а истински поздравления.
  • Хубаво е,когато има кой да те води преди ума!А когато под графита изплува,Нефертити!!!Е,ти си човек на който можем само да му завиждаме.Щастливец!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...