14 янв. 2011 г., 07:55

Нефертити

724 0 9

С молива на стандартен лист

сама ръката ми положи

контур на зароден ескиз -

мъглив, неясен и тревожен.

 

Какво ли ще излезе тук,

щом тя преди ума ме води?

Оставих я, ей тъй, напук

на логика и норми строги.

 

Накрая нищо не разбрах

от ребусните ù графити,

но по вълните на екстаз

в мъгла изплува... Нефертити.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато умен,води умен,се получава невероятна комбинация
    Красив стих!Хареса ми!
  • Искала е нещо да ти каже. Дано си го разбрал...
  • В този стих има много вътрешна топлина.макар и кодирана. Дано е я почувствала и... "Нефертити"
    А за автора какво...? Ами... не клакьорски, а истински поздравления.
  • Хубаво е,когато има кой да те води преди ума!А когато под графита изплува,Нефертити!!!Е,ти си човек на който можем само да му завиждаме.Щастливец!!!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....