Jan 14, 2011, 7:55 AM

Нефертити

  Poetry » Other
722 0 9

С молива на стандартен лист

сама ръката ми положи

контур на зароден ескиз -

мъглив, неясен и тревожен.

 

Какво ли ще излезе тук,

щом тя преди ума ме води?

Оставих я, ей тъй, напук

на логика и норми строги.

 

Накрая нищо не разбрах

от ребусните ù графити,

но по вълните на екстаз

в мъгла изплува... Нефертити.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато умен,води умен,се получава невероятна комбинация
    Красив стих!Хареса ми!
  • Искала е нещо да ти каже. Дано си го разбрал...
  • В този стих има много вътрешна топлина.макар и кодирана. Дано е я почувствала и... "Нефертити"
    А за автора какво...? Ами... не клакьорски, а истински поздравления.
  • Хубаво е,когато има кой да те води преди ума!А когато под графита изплува,Нефертити!!!Е,ти си човек на който можем само да му завиждаме.Щастливец!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...