С молива на стандартен лист
сама ръката ми положи
контур на зароден ескиз -
мъглив, неясен и тревожен.
Какво ли ще излезе тук,
щом тя преди ума ме води?
Оставих я, ей тъй, напук
на логика и норми строги.
Накрая нищо не разбрах
от ребусните ù графити,
но по вълните на екстаз
в мъгла изплува... Нефертити.
© Иван Христов All rights reserved.
Красив стих!Хареса ми!