14.01.2011 г., 7:55

Нефертити

726 0 9

С молива на стандартен лист

сама ръката ми положи

контур на зароден ескиз -

мъглив, неясен и тревожен.

 

Какво ли ще излезе тук,

щом тя преди ума ме води?

Оставих я, ей тъй, напук

на логика и норми строги.

 

Накрая нищо не разбрах

от ребусните ù графити,

но по вълните на екстаз

в мъгла изплува... Нефертити.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато умен,води умен,се получава невероятна комбинация
    Красив стих!Хареса ми!
  • Искала е нещо да ти каже. Дано си го разбрал...
  • В този стих има много вътрешна топлина.макар и кодирана. Дано е я почувствала и... "Нефертити"
    А за автора какво...? Ами... не клакьорски, а истински поздравления.
  • Хубаво е,когато има кой да те води преди ума!А когато под графита изплува,Нефертити!!!Е,ти си човек на който можем само да му завиждаме.Щастливец!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...