24 нояб. 2007 г., 23:54

Неговата логика безумна

1.1K 0 22
Най-упоритата и търпеливата борба
    завършва с поражение, когато
        се води само от единия "любим" -
            без помощта на другата страна.

И истинска трагедия настава,
    когато тя единствена е тази,
        която с всички сили се опитва
            от раздяла любовта им да спаси.

И съвсем сама проглежда най-накрая,
    че само тя обича и желае,
        а той... по някаква си логика безумна
            е впрегнал всичките си сили  и с тях
                съпротивлява се на любовта.

И колко ли години тя ще издържи,
    въпреки увеличаващата се умора,
        а след това прииждащата скука и тъга?

                                 .......................

                Това е едно от най-големите нещастия,
                          които могат човек да сполетят!

                           Защото без любов не се живее!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма по- голяма болка от несподелената любов, а ти си я описала по възможно най- красивият начин!
  • Ех, Петя, не мога да не се връщам към стиховете ти ... Някой беше казал - "Господи, не е твое създание жената" ... Дори и Божията любов не може да устои на тази мъжка съпротива - когато един мъж обича, но се страхува ... Това го може само Жената ... Горда съм, че съм родена жена ! Благодаря ти , Петинка, че не ме оставяш да го забравя !!! Целувки, мила !
  • Петинка, Петинка, всичко е тлкова вярно и... до болка реално! Поздрави за силния и впечатляващ стих!
  • Много вярно,Петинка...да не ни застига!!!
  • Дано ни пази Господ и ние самите!!
    Поздравления за вечната актуалност на стиха!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...