24 нояб. 2007 г., 23:54

Неговата логика безумна

1.1K 0 22
Най-упоритата и търпеливата борба
    завършва с поражение, когато
        се води само от единия "любим" -
            без помощта на другата страна.

И истинска трагедия настава,
    когато тя единствена е тази,
        която с всички сили се опитва
            от раздяла любовта им да спаси.

И съвсем сама проглежда най-накрая,
    че само тя обича и желае,
        а той... по някаква си логика безумна
            е впрегнал всичките си сили  и с тях
                съпротивлява се на любовта.

И колко ли години тя ще издържи,
    въпреки увеличаващата се умора,
        а след това прииждащата скука и тъга?

                                 .......................

                Това е едно от най-големите нещастия,
                          които могат човек да сполетят!

                           Защото без любов не се живее!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма по- голяма болка от несподелената любов, а ти си я описала по възможно най- красивият начин!
  • Ех, Петя, не мога да не се връщам към стиховете ти ... Някой беше казал - "Господи, не е твое създание жената" ... Дори и Божията любов не може да устои на тази мъжка съпротива - когато един мъж обича, но се страхува ... Това го може само Жената ... Горда съм, че съм родена жена ! Благодаря ти , Петинка, че не ме оставяш да го забравя !!! Целувки, мила !
  • Петинка, Петинка, всичко е тлкова вярно и... до болка реално! Поздрави за силния и впечатляващ стих!
  • Много вярно,Петинка...да не ни застига!!!
  • Дано ни пази Господ и ние самите!!
    Поздравления за вечната актуалност на стиха!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...