24.11.2007 г., 23:54

Неговата логика безумна

1.1K 0 22
Най-упоритата и търпеливата борба
    завършва с поражение, когато
        се води само от единия "любим" -
            без помощта на другата страна.

И истинска трагедия настава,
    когато тя единствена е тази,
        която с всички сили се опитва
            от раздяла любовта им да спаси.

И съвсем сама проглежда най-накрая,
    че само тя обича и желае,
        а той... по някаква си логика безумна
            е впрегнал всичките си сили  и с тях
                съпротивлява се на любовта.

И колко ли години тя ще издържи,
    въпреки увеличаващата се умора,
        а след това прииждащата скука и тъга?

                                 .......................

                Това е едно от най-големите нещастия,
                          които могат човек да сполетят!

                           Защото без любов не се живее!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма по- голяма болка от несподелената любов, а ти си я описала по възможно най- красивият начин!
  • Ех, Петя, не мога да не се връщам към стиховете ти ... Някой беше казал - "Господи, не е твое създание жената" ... Дори и Божията любов не може да устои на тази мъжка съпротива - когато един мъж обича, но се страхува ... Това го може само Жената ... Горда съм, че съм родена жена ! Благодаря ти , Петинка, че не ме оставяш да го забравя !!! Целувки, мила !
  • Петинка, Петинка, всичко е тлкова вярно и... до болка реално! Поздрави за силния и впечатляващ стих!
  • Много вярно,Петинка...да не ни застига!!!
  • Дано ни пази Господ и ние самите!!
    Поздравления за вечната актуалност на стиха!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...