НЕХАМЛЕТОВСКИ ВЪПРОС
Телата ни са силни – преживяват
и болката, и шеметния бяг,
душата ми обаче се стопява
в скиталчеството си да дири бряг.
Очите ми пороят наводнил е,
а цяло лято не е падал дъжд.
От сънища несбъднати безсилна,
земята не роди ни плод, ни ръж.
Безмълвна, Лета спотаява,
що смъртникът е споделил,
дорде глъбта ѝ преминава.
И струва ли си тази слава –
актриса в кратък водевил –
след мен щом спомен не остава?
© Валентина Йотова Все права защищены