3 авг. 2012 г., 11:40

Неизбежната „Ти“, Незбежният „Аз“

1.1K 0 1

Искам ми се да ти кажа нещо,

иска ми се, но защо?

Можеш ли да ми разкажеш нещо 

за миналото си с изречение едно.

 

Дрогата си ти за мене,

упойващото вещество,

убиващо човека в мене,

превръщащо ме в самоубийственото зло.

 

Като Метадрин през вените ми до сърцето стигаш,

подлудяваш съзнанието ми добро 

и подсъзнателно ме караш 

като камикадзе да руша 

всяко докоснало се до теб същество.

 

Пазя те от света като малка тайна,

пазя те като скъпоценната душа 

и като от Граал ще пия аз от тебе!

О, Ти, моя красота!

 

Неизбежната си Ти за мене,

както същия за теб съм аз.

Ще стоя, вперил поглед в очите ти големи,

ще стоя, дорде падна на колене,

до последния си час...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Герасим Григоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...