3.08.2012 г., 11:40

Неизбежната „Ти“, Незбежният „Аз“

1.1K 0 1

Искам ми се да ти кажа нещо,

иска ми се, но защо?

Можеш ли да ми разкажеш нещо 

за миналото си с изречение едно.

 

Дрогата си ти за мене,

упойващото вещество,

убиващо човека в мене,

превръщащо ме в самоубийственото зло.

 

Като Метадрин през вените ми до сърцето стигаш,

подлудяваш съзнанието ми добро 

и подсъзнателно ме караш 

като камикадзе да руша 

всяко докоснало се до теб същество.

 

Пазя те от света като малка тайна,

пазя те като скъпоценната душа 

и като от Граал ще пия аз от тебе!

О, Ти, моя красота!

 

Неизбежната си Ти за мене,

както същия за теб съм аз.

Ще стоя, вперил поглед в очите ти големи,

ще стоя, дорде падна на колене,

до последния си час...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Герасим Григоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...