Неизбежната „Ти“, Незбежният „Аз“

Искам ми се да ти кажа нещо,

иска ми се, но защо?

Можеш ли да ми разкажеш нещо 

за миналото си с изречение едно.

Дрогата си ти за мене,

упойващото вещество,

убиващо човека в мене,

превръщащо ме в самоубийственото зло.

Като Метадрин през вените ми до сърцето стигаш,

подлудяваш съзнанието ми добро 

и подсъзнателно ме караш 

като камикадзе да руша 

всяко докоснало се до теб същество.

Пазя те от света като малка тайна,

пазя те като скъпоценната душа 

и като от Граал ще пия аз от тебе!

О, Ти, моя красота!

Неизбежната си Ти за мене,

както същия за теб съм аз.

Ще стоя, вперил поглед в очите ти големи,

ще стоя, дорде падна на колене,

до последния си час...