Кой копае в душите ни ями,
и раздира сърцата без жал?
Кой покрива лицата със рани
и подхвърля по пътя ни кал?
Кой във виното капва отрова
и превръща усмивка в сълза?
Кой отглежда в утробите злоба
и прикрива със облак звезда?
Риторично ви питам, а зная –
всеки сам е ковач на съдба.
Сам създава и ада, и рая –
неизбежните полюси два!