Кой копае в душите ни ями,
и раздира сърцата без жал?
Кой покрива лицата със рани
и подхвърля по пътя ни кал?
Кой във виното капва отрова
и превръща усмивка в сълза?
Кой отглежда в утробите злоба
и прикрива със облак звезда?
Риторично ви питам, а зная –
всеки сам е ковач на съдба.
Сам създава и ада, и рая –
неизбежните полюси два!
© Данаил Таков All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
