9 мая 2008 г., 16:11

Неизбежно

842 0 7

Ако стане някога така,

че да не мога да обичам вече

и твоята протегната ръка

да ми се струва чужда и далечна...

И ако в нечии усмихнати очи

аз видя само празен поглед,

и ако няма слънцето лъчи,

ако не дойде топла пролет...

Ако не попивам всяка капка дъжд,

ако не литне лястовица бяла,

тогава, просто изведнъж,

ще бъда истински умряла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прииска ми се да дойда в началото, при извора и да напия водата ти!
    Ммммм, колко е вкусна и поетична!
  • Хей,Смешко,или ти харесва или-не!Не се вживявайте в ролята на редактори!Освен това варианта,който предлагаш променя смисъла.На мен стихотворението ми хареса много!
  • Ееее! Красота! Много, много ми хареса!
  • много хубаво!
    хареса ми много, Миглена.
  • Страхотен стих.Да ни пази музата от това умиране.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...