9 мая 2008 г., 16:11

Неизбежно

846 0 7

Ако стане някога така,

че да не мога да обичам вече

и твоята протегната ръка

да ми се струва чужда и далечна...

И ако в нечии усмихнати очи

аз видя само празен поглед,

и ако няма слънцето лъчи,

ако не дойде топла пролет...

Ако не попивам всяка капка дъжд,

ако не литне лястовица бяла,

тогава, просто изведнъж,

ще бъда истински умряла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прииска ми се да дойда в началото, при извора и да напия водата ти!
    Ммммм, колко е вкусна и поетична!
  • Хей,Смешко,или ти харесва или-не!Не се вживявайте в ролята на редактори!Освен това варианта,който предлагаш променя смисъла.На мен стихотворението ми хареса много!
  • Ееее! Красота! Много, много ми хареса!
  • много хубаво!
    хареса ми много, Миглена.
  • Страхотен стих.Да ни пази музата от това умиране.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...