Неизбежно
Ако стане някога така,
че да не мога да обичам вече
и твоята протегната ръка
да ми се струва чужда и далечна...
И ако в нечии усмихнати очи
аз видя само празен поглед,
и ако няма слънцето лъчи,
ако не дойде топла пролет...
Ако не попивам всяка капка дъжд,
ако не литне лястовица бяла,
тогава, просто изведнъж,
ще бъда истински умряла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
