May 9, 2008, 4:11 PM

Неизбежно 

  Poetry » Love
691 0 7

Ако стане някога така,

че да не мога да обичам вече

и твоята протегната ръка

да ми се струва чужда и далечна...

И ако в нечии усмихнати очи

аз видя само празен поглед,

и ако няма слънцето лъчи,

ако не дойде топла пролет...

Ако не попивам всяка капка дъжд,

ако не литне лястовица бяла,

тогава, просто изведнъж,

ще бъда истински умряла.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прииска ми се да дойда в началото, при извора и да напия водата ти!
    Ммммм, колко е вкусна и поетична!
  • Хей,Смешко,или ти харесва или-не!Не се вживявайте в ролята на редактори!Освен това варианта,който предлагаш променя смисъла.На мен стихотворението ми хареса много!
  • Ееее! Красота! Много, много ми хареса!
  • много хубаво!
    хареса ми много, Миглена.
  • Страхотен стих.Да ни пази музата от това умиране.
  • "Ако не попивам всяка капка дъжд,
    ако не литне лястовица бяла,
    тогава, просто изведнъж
    ще бъда истински умряла."... това умряла не ме кефи ...

    може би ..

    ще усетя че не съм живяла...(не различно става ) ...


    и можеше да разделиш куплетите... (ако ти "прави проблем сайтът " при публикация слагай звездички... е такива...* да отделиш куплетите... и при мен понякога се получава )... както и да е ... хареса ми!
  • Прекрасен стих!!!
Random works
: ??:??