Неизбежно

Poetry » Love

844 0 7

Ако стане някога така,

че да не мога да обичам вече

и твоята протегната ръка

да ми се струва чужда и далечна...

И ако в нечии усмихнати очи

аз видя само празен поглед,

и ако няма слънцето лъчи,

ако не дойде топла пролет...

Ако не попивам всяка капка дъжд,

ако не литне лястовица бяла,

тогава, просто изведнъж,

ще бъда истински умряла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Прииска ми се да дойда в началото, при извора и да напия водата ти!
Ммммм, колко е вкусна и поетична!

2013-02-26T13:44:20+02:00
exs_77 (Екатерина Спасова)

Хей,Смешко,или ти харесва или-не!Не се вживявайте в ролята на редактори!Освен това варианта,който предлагаш променя смисъла.На мен стихотворението ми хареса много!

2008-05-18T23:24:44+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Ееее! Красота! Много, много ми хареса!

2008-05-17T23:46:13+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много хубаво!
хареса ми много, Миглена.

2008-05-14T16:39:35+03:00
wola (Гери)

Страхотен стих.Да ни пази музата от това умиране.

2008-05-10T16:06:35+03:00