28 февр. 2023 г., 11:18

Неизбежно

387 0 0

Студено е, есенно, тъжно унило,
голите клони, като кости зловещи,
траурно пишат с мъгла от мастило
и гният листата, като мъртви надежди...

Зимата, зад хоризонта скрита
дебне, като хищен звяр и бди –
Гневът ѝ свети ледено в очите
обещаващ бури от беди...

Слънцето отстъпващо бледнее,
губи се и тъне във забрава...
С всеки ден по-трудно се живее,
всеки моли се за милост и пощада...

Гарвани и вълци във синхрон
гласове са вплели пълни с глад.
Ехото изпива всеки стон,
страх цъфти, превзема този свят...

И настръхнала земята чака
ориста си неизбежна с дъх на леш –
Демони са обладали мрака,
а денят по-слаб е и от свещ...

Да, зловеща Есента е, костелива,
но в сянката на Зимата се губи –
Този свят наистина убива,
ще оцелее само този... който Люби!

15.11.2022.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...