Неизбежно

Студено е, есенно, тъжно унило,
голите клони, като кости зловещи,
траурно пишат с мъгла от мастило
и гният листата, като мъртви надежди...

Зимата, зад хоризонта скрита
дебне, като хищен звяр и бди –
Гневът ѝ свети ледено в очите
обещаващ бури от беди...

Слънцето отстъпващо бледнее,
губи се и тъне във забрава...
С всеки ден по-трудно се живее,
всеки моли се за милост и пощада...

Гарвани и вълци във синхрон
гласове са вплели пълни с глад.
Ехото изпива всеки стон,
страх цъфти, превзема този свят...

И настръхнала земята чака
ориста си неизбежна с дъх на леш –
Демони са обладали мрака,
а денят по-слаб е и от свещ...

Да, зловеща Есента е, костелива,
но в сянката на Зимата се губи –
Този свят наистина убива,
ще оцелее само този... който Люби!

15.11.2022.